Тишина
Тишината напомня ми твоето присъствие.
В безкрайното синьо протягам ръце,
Протягам се - уви не докосвам…
Убягва ми непрестанно аромата на твоето сърце

Ще облека онази нощна премяна
От думи никога неизречени,
Ще се сгуша на топло в ревера на времето
И тишината ще върна при себе си.
                     (Варна - 05.11.2001)

Размисъл
Усмивка разтегната в полугримаса…
Как мислите… приемате това?
Нима щастието е окраска,
Привидно състояние на нечия душа?
                     (Варна - 05.11.2001)

Дъжд
Искам тебе да прегърна
прохладно-леден дъжд.
Искам тебе да почуствам
безбройни капчици от твойта плът.

Искам в тебе да се скрия
и твоето докосване за мен да бъде лек,
Сълзите твои да целувам
и своите да подаря на теб.
(Варна 19.11.2001)

***
Нощта отново разпери
крилете си неумолими върху мен.
Сънят побягна от очите ми като крадец,
а аз побягна...от страх да не остана в плен...
(Варна 19.12.2001)

***
Слънцето днес се протегна небрежно през моя прозорец,
погали с два лъча клепачите сънени и ... се скри.
Пак ще играем на жмичка.
(Варна 20.12.2001)

Сън
Няма те.
Отново те сънувам.
След тебе тичам да догоня...

Целуваш ме.
Към теб протягам се.
Ръцете - те убягват ми.

Задъхвам се.
Не мога да достигна...
Оглеждам се и пак те няма.

Къде си?
( Варна 30.01.2002)

Още
Още малко и ме няма
Още малко, пак съм тук
Кого ли се опитвам да излъжа
Камбаната или дъжда?

Още малко и си тръгвам
Още малко и те чакам пак
Кого ли бързам, да прегърна
Мечтата или пък съня?
( Варна 22.02.2002 )

***
А снощи отново те сънувах
Да се надбягваш с морския бриз
И в съня си отново танцувах …
все същия нощен каприз
( Варна 12.03.2002 )

Обяснение
Вплитам в косите ти
с поглед
минутите...

Разплиташ с докосване
Сърцето ми
свитото ...
( Варна 14.03.2002 )

Midnight
                Midnight is where the day begins(U2)

Midnight...
Warm reflekts
of velvet lips

Midnight
I saw it...gentle touch

Twilight
of my Midnight

girl
( Варна 22.03.2002 )

Утре
А утре няма да ме има
То утре бърза с крачката си невидима,
И утре ще е ден
И утре ще е нощ
Ден първи, ден без теб

Но утре…утре също си отива
То утре себе си във спомени обвива
И пак ще бъде ден
И пак ще бъде нощ
Ден нов, ден със теб
( Варна 06.04.2002 )

***
И никога не знаеш
Дали развялото се бяло знаме
Е знак за капитулация
Или просто видяна от някого невинност…
Или пък просто сигнал
Че Нея я има
Че Тя просто е там
( Варна 11.04.2002 )

Обичам те
Обичам те страстно
Обичамте тихо
Притиснал длан в твоята или едва докоснал нежната ти ръка

Обичам те с поглед
Обичам без думи
Обичам загледан да оставам в твойта душа

Обичам те, необичайна
Обичам те, неотразима и тайна
Обичам те, моя малка дъждовна следа

Обичам те ураганно, стихийно и прочие
Обичам те в зелени, безбрежни поля
Обичам те, полет на моята мисъл и тихо прибежище сред ожесточена борба
( Варна 19.04.2002 )

Пътуване
дъждовни капки-
те се разбиват с безброй сребърни отблясъци
в стъклото отвън
чистачките размазват прашните дневни остатъци
пътувам

питат: "накъде"
казвам "към къщи..."

а после вървя
и слънцето ми се хили облещено
продължавам
не се уморявам

умората отдавна е забравила тръпките по моите мускули.
изчезвам...
изчезвам бавно като чешърската котка-
усмивкат ми последна остава,
а когато и тя се стопи...няма ме
( Варна 29.04.2002 )


Утринно
Просветлява небето на изток,
деня разперва отново криле
Посрещам го с уморена усмивка,
срещата е лице във лице

Разминаваме се отново със него
някак все нощта ме влече,
а будните хорски тревоги
оставям да посреща със светнало вече небе
( Варна 24.08.2002 )

Мога
Мога да изпиша хиляди красиви думи,
да надраскам листчета безброй,
мога до безкрай да вплитам твойто име
в плетеница обяснения в любов.

Мога мълчаливо да рисувам тишината,
Мога да разперя и очите си като криле
и със поглед само да се рея
в синьото на твоето небе.

Мога и ръце към тебе да протегна
със ръце прибрани в свойте джобове
да те прегръщам нежно отдалече
и надалече пак да съм до теб
( Варна 16.09.2002 )

***
Завивам те без думи, нежно
и вече няма думи неизречени,
във тишината сгушвам те до себе си
от нежност всъщност сме изплетени
( Варна 19.09.2002 )

Откровения 2
Спокойствие във мене няма.
Във мен се срещат ветрове.
Обменят мисли и идеи,
говоят за различни светове.

За туй при тебе се завръщам,
докосвам топлото спокойствие и ред
и просто спирам да докосвам други
безброй огледала покрити с лед.
( Варна 09.10.2002 )

***
очите ми валят в нощтта
един за друг родени сме със нея
тя с мен остава в самота,
а аз на нея пак оставам верен
( Варна 16.10.2002 )

Само
Аз нямам сълзи от онези мъжките
пред които се стапят женски сърца
и нямам ръце от онези мъжките,
които прегръщат те цялата.

Mойте сълзи са студени,
като роса по клепачите
и ръцете ми мънички
побират само душата ти.

на баба и дядо
пътуване във времето
с остарели платна
брулени от дните лица
се усмихват...а виждам на годините бремето
( Варна 22.11.2002 )

Гневно
Ужасно,пропъдени
стоим си на прага
и чакаме някой да стопли
премръзналите ни длани.
.
Невъзможни любови...
безкрайно, по много
къде сте възможности хиляди
защо ли ви няма пак никакви?
.
Та да стоим пак изморени
пак в очакване да заспиваме
и пак с очи да надничаме
в късчета щастие непредвидени...
( Варна 22.11.2002 )

Запознанство
Не бягай, безполезно е...
аз бягам дваж по-бързо от теб
Не обръщай гръб, безпредметно е...
аз нямам лице
Не стискай гневно юмрук, безумно е...
аз нямам плът да удариш
Не затваряй очи с надежда за сън, безутешно е...
аз бродя в съня
Не очаквай от мен, бездушно е
аз вземам и давам души

Върви...
аз съм любов
( Варна 29.12.2002 )

Едно
Една овца,
само една...
Позволи ми да ти нарисувам
една

А розите...
ще ги оставим настрана.

Една песен,
само една...
Позволи ми да ти изсвиря
една

А думите...
думите да оставим и тях настрана

И един стих,
само един...
Позволи ми да ти напиша
един

Със думите
и розите, които оставихме настрана.

После?
После ще тръгна
обратно към теб
облечен със себе си.
( Варна 19.01.2003 )

***
Ангел ли съм...
или демон с ангелско лице
крилете ми са мънички
като отвикнали от полет ангелски криле.

    P.S. Краката ми са силни по човешки
             навикнали на земното притегляне нозе
             обречени да носят бремето човшко
             а на гърба си виждам - все пак имам си криле.
( Варна 20.04.2003 )

***
Някой ден си казвах ще намеря
утрото във своите ръце
а всъщност "никой ден" да се науча да живея
ТРЯБВА
и всъщност утрото е в моето сърце
( Варна 24.04.2003 )

Цветове
Ти знаеш ли...отново те сънувам
в почивката на моя сън, протягам пак ръце
почивам си, а всъщност изморявам
душата си да гоня цветове.
.
Тук жълтото на наште брегове
пометено било от зимни бури
изяли са ги зимни ветрове
случайност ли е, продължавам да се чудя
.
А там пък бялото на нежни маргарити
показали на слънце своето лице
прелива се във морави отенъци
на залезното ни небе....
( Варна 25.06.2003 )

***
Късно,
малко след полунощ,
преди първи петли
се разходжам по покриви
и мисълта ми е гола-
само по спомени
( Варна 04.07.2003 )

Jazz
В прохладата на здрача
крачим ръка до ръка
близо, далеч
далече и близо - една безкрайна игра

като флейт аи тромпет
в играта на jazz
( Варна 05.07.2003 )

Сънувах
Сънувах гора от борове, ели
Сънувах на дъжда истеричния плач
Сънувах ароматни, зелени треви
Сънувах нас прегърнати в мъглявия здрач

Сънувах буря, която отнесе
земята под наште нозе.
Сънувах и нямаше ангели,
които да ни носят на свойте криле

Сънувах телата, притиснати здраво
Сънувах ги като хлипащи, болни души
Сънувах болка, пълзяща по рамото
Сънувах ни, а дали ние това сме били?
( Варна 05.08.2003 )

Епитаф
Бих искал да кажа, че някой ни уручаса
или пък, че някой ни зле завидя
но всъщност зная, че аз прецаках нещата
и вината остава във мойта ръка
( Варна 05.08.2003 )

----------------------- Неподредените на неподредената -----------------------
Подслушан разговор
- Виж, пейките са много тъжни
   Виж, този малко тъжен здрач
   преди да грейнат звездните светулки
   преди да се е спуснала нощта над нас

- Виж вятъра е топъл
   макар да лъха от морето хладина
   стоим на пейки скрити под дърветата
   а пейките потънали са във тъга
(Варна 20.08.2003)

Полуизмислица
Днес слънцето ще се събуди на прозореца ми и ще ми разкаже приказка за лека нощ.
Ти ще тръгнеш за работа и ще минат 9 баби през аптеката, а на десетата ще се събудя аз.
Ще ида и аз на работа и когато 9 човека се спънат в кабелите си, на десетия ще си тръгна ей така - просто изведнъж, защото ще ми е писнало.
А после, после ще се видя с теб и слънцето ще заспи на моя прозорец и аз ще ти разказвам приказка за лека нощ.
( Варна 12.05.2003)

Четиристишия II
Понякога те виждам такава
силна и достоплена отвън ... като зима
а вътре в себе си зная си свила
лятно сърце, лято през зима

...

а аз ... аз съм зимна пътека
бяла, студена, едва доловима
в нея облаци не се отразявт
само слънце ... когато го има
( Варна 25.02.2003)


***
Спомени ... ароматни и цветни са като косите ти.
Те се спускат над мен взнезапно.
Заливат ме на червеното на светофара.
После се втурват да тичат по тялото ми, а мислех - докосването се забравяло...
Вдъхвам дълбоко, поемам миризмата на топъл асфалт и те магически го превръщат в аромата на късно лятно море, на сгорещен пясък и мокри целувки.
Махвам с ръка сякаш мога да ги прогоня с жест.
Обръщам поглед към ясното звездно небе, а те се засуетяват около малкото съзвездия, които сме гледали заедно.
Довиждане ... Добре дошли!
( Варна 09.06.2003г.)