Сегашно време  Дъжд не вали  ***  Сутрешни импресии Дъжд не вали И дъжд не вали... не е валяло със дни дъжда превърнах във месеци, а месеците не оставят следи. И дъжд не вали... не е валяло със дни по стената ми снимки там не откривам мечти И дъжд не вали... не е валяло със дни само цветните сънища на черно-белите спомени Днес отново е слънчево и дъжд не вали ...                     (Варна 21.11.04) *** Затваряш очи изморено а душата ми тихо се сгушва до теб не, не ти е студено, защото те нося във мен                     (Варна 22.11.04) Сутрешни импреси Като нощ е това утро без човешкия шум само чистия звук на любимата музика ...още няма никой навън. .... Парата на горещо кафе изпотява прозореца ...не виждам вече свойто лице Навън се е протегнало на спокойствие розово-синьо зимно небе.                     (Варна 30.11.04) *** Не няма да те осъдя нито ще те посоча със пръст просто ще събера багажа си и отново ще тръгна на път. И няма да те поглеждам през рамо Макар обърнала гръб ще вървя и ще гледам в очите ти а наместо мен ще дойде студът.                     (Варна 27.12.2004) **** Аз не исках така да се случи да си тръгна с послендия влак... Да остана завинаги исках на перона-живот потънал в сумрак... В упорството свое тропах със стих ... и със крак И се молех поне да дочуеш че чакам... деня отминава ме пак. Накрая оказа се гледам звездите празнината я няма тук или там качих се, помахах на старата гара други да мислят, че няма друг влак!                     (Варна 03.05.2005) *** Не плача- Смехът ми ромоли като капчук И съм нова...и друга съм В смеха ми като капчук плаче онази старата                     (Варна 11.06.2005) *** думите са по-многозначителни от погледите по лицата ни а разделителите между тях са само принципни различията между нас са незначителни                     (Варна 02.07.2005) още един ден Благодаря ти, есен, че почака че по стъпките ни пясъчни не се затича че на морето даде своята благословия още ден да ни обича                     (Варна 02.09.2005) *** Три нощи поредни по пълнолуниe само ще се шляем и ще се смеем на глас ще приглаждаме на времето гънките ще си разказваме истории първо ти, после аз Tри нощ и поредни по пълнолуние само сънищата ни ще са дневни и едва за час ще изпълваш същността ми във тъмното ще мълча, ще слушам смеха ти три луни ме оставят без глас.                     (Варна 20.09.2005) *** Смехът ти хвърля отблясъци по лицето ми като стъклописа по колоната в насрещното движение от маси.                     (Варна 20.09.2005 *** избърсах от обувките спомена за последната наша луна и забързах по прашната улица да проявя снощните снимки на лунната твоя душа..                     (Варна 20.09.2005) имаш ме Имаш ме! С всичките мои претенции за хора, места обстоятелства в които се чуствам комфортно за които мърморя това, онова от време на време... И сега без претенции в ръцете ти като котка впивам глава                     (Варна 10.10.2005) Докато ти си там, а аз съм тук и всичко е безумен театър до последния поглед и звук до момента, когато затворим нас зад онези врати, оставим големия лош свят отвън да се върти ли върти... докато моето там и твоето тук станат на прах и на пух                     (Варна 17.10.2005) *** Tи не си човекa за обедните ми почивки или за късите ми паузи за кафе; може би престанах да те отразявам, но сърцето ми все още те чете. И не си човека, с които си запълвам минутите и часовете самота; дано не ме упрекваш твърде много не всичко е въпрос на свобода...                     (Варна 27.12.2005)       A picture is the expression of an impression. If the beautiful were not in us, how would we ever recognize it?