Някакви неща :)  Приказка за триъгълниците, сферите и една целувка Приказка за триъгълниците, сферите и една целувка Някога ... много отдавна в една страна на обикновени равнинни фигури живеел някой си триъгълник на име ePsiLoN. Този триъгълник бил малко шантав. Редно е триъгълниците да се разхождат с двата си крака стъпили здраво на равнинната земя, а той бил винаги обърнат наопаки ... Когато го питали защото ходи с главата надолу, той отговарял - "Така винаги имам поглед към небето". Небето в равнинната земя не е като нашето небе, няма тази изпъкналост и съзвездията не се кривят така както при нас. Те винаги изглеждат по един начин, за това било много лесно да се запомнят. Все пак нашия триъгълник намирал безкрайно удоволствие в наблюдението на не завършващото никъде небе. Можел да си върви с главата "надолу" и да зяпа небето "горе" колкото си иска без да му става лошо, защото както вече се досещате равнинното притегляне не е като нашето земно и кръвта ти никога не нахлува в главата. За това и повечето равнинни жители са крайно спокойни същества... ePsiLoN си имал къща - истински квадрат с два правоъгълника като пристройки, за котките които имал. Сигурно сега си мислите какви са тези котки в равнинната земя - ами нищо повече от едни окръжности - те са винаги безкрайно гладки и приятни за погалване дори от ръбати същества като нашия ePs /така ще го наричаме за краткост, защото нали разбирате - ePsiLoN е прекалено дълго име за триъгълник - трябва да има 3 букви - като за имена на главата - "P", име на единия крак "e" и име на другия крак "s"/. Тук няма да разказваме историята за двата крайно странни края на ePs - e и s, които винаги били на различно мнение накъде трябва да се върви - това е другата причина ePs да се разхождал основно на единствената си и много тежка глава е...такива неща с нашия ePs. Разхождал се веднъж простичкия триъгълник както обичайно привечер край плоско земното море...то не е като нашето море, а е много, много по-равно и всъщност вълните много приличали на ePs - едни такива триъгълници, които се въртели на всички посоки както им се иска и никой не казвал на вълните как да се въртят, и за това той обичал да ги гледа. Те се движели напред назад постоянно и никога не се уморявали. Можел да седи безкрайни плоскоземни часове да ги съзерцава и виждал винаги светове различни от тези, които се виждали другаде във плоската земя. Нямало ги другаде, защото в плоскоземното море се отразявало любимата му гледка - плоскоземното небе...Както знаете - за едно същество е добре да стъпва от време навреме така както е прието...точно тук ePs можел да ходи на двата си крака и да вижда любимите си неща... Брега на плоскоземното море бил подобен на нашия, само че по-равен /това вече се досещате/. Песъчинките били от миниатюрни шестоъгълничета, които се втъквали едно в друго плътно и се притискали така, че никой не можел да ги раздели и за това пясъка не ставал за измерване на времето като при нас, защото песъчинките никога не се отделяли една от друга ... освен когато ePs се разхождал...тогава те непослушно полепвали по неговите крака, не за друго, а защото били влюбени в морето, както ePs в небето, а на ePs краката винаги били мокри - кажете не е ли нормално да идеш до морето и да не си топнеш краката... Та каква всъщност е историята... - нашата история започва в един залезен момент край брега на плоскоземното море, когато изведнъж сред триъгълниците вълни ePs забелязал една красива /Ооо, тази дума е слаба/ една неописуемо красива окръжност. Тя се простирала от тук и нататък не повече от една ePs -ова дължина - не била никак голяма, макар в първия момент ePs да помислил, че това е най-голямата окръжност на света...Странното обаче било друго - тази окръжност не била като плоскоземните. Тя изпълвала и побирала в себе си всичкото море, което ограждала, имала цвят и той се менял както се мени небето. Ръбовете й не режели вълните - не, не, тя сякаш ги преливала в себе си - красота ви казвам. Стоял в захлас ePs и изведнъж осъзнал, че тази окръжност се смалява, смалява и накрая изчезнала...Ума на ePs горял /вижте - плоскоземните окръжности нямали свойството да намаляват и да изчезват, те си били постоянни константни котки/...стоял еПс в захлас цяла нощ и мислел за чудноватата окръжност. Дали ще я види пак? А не се ли е излъгал, такива хубави неща не се случват на ръбати триъгълници като него? А дали да разкаже на двата му триъгълника съседи, които били негови много добри приятели и кимали с разбиране винаги когато той говорел небивалиците си...но някак кимали така "знаем, че ти си такъв и те приемаме такъв" - това не означавало, че го разбират...просто кимали разбиращо, за да не го огорчат. Нищо не измислил - знаете ли потенциала на ePs не бил чак толкова голям - все измислял теории обясняващи това и онова и те в повечето случаи се оказвали верни, но това било извън него...нещо неописуемо красиво, което повикало в малкото му триъгълно сърчице не назовани неща...Опитал се малкия ePs да заспи - напразно, тия събудени в него неща не го оставяли на мира...станал ePs от леглото и се запътил към банята. Погледнал се в огледалната стена и си казал - " ePs, не си в час, окръжност ти изпила мозъка...а дали ще се появи пак, а дали..дали ако седя всяка вечер на брега на плоскоземното море с крака полепнати от песъчинки, точно както в онзи залезен момент, няма да я видя отново, а дали, дали ще е пак така красива, дали...дали...дали" - заспал накрая малкия ePs от изтощение и мислене, което нищо не измисляло, опрян на огледалната стена на банята... И станало утро, деня се изтърколил по-бързо от всякога и ето гo нашият триъгълник отново на брега на морето, потопил крачета в морето, а после изтичал на пясъка, за да полепнат песъчинките по страните му както предния път и притихнал в очакване...Взирал се дълго в прекрасното плоскоземно море, но този път не забелязвал вълните, погледа му трескаво оглеждал повърхността, за онази гладка и нежна извивка...И изведнъж съзрял, мъничка, мъничка окръжност, която бавно растяла...а с нея се разширявали очите и на нашия ePs - нали знаете, не искал да пропусне нищо, ама нищичко за нищо на този плоскоземен свят...а окръжността била спокойна, точно като предния път, спокойна...да...това е най-точната дума...и малко тъжна, с оная тъга, която познавал и ePs от разходките си край морето...съшития нюанс...По лицето му се разляла най-широката усмивка, на която бил способен - такава, на която всички се смеели, защото засмеел ли се така, заприличвал на джокер - като джокерите по картите с усмивка от ухо до ухо и чиито зъби можеш да преброиш...Точно такава усмивка кацнала на лицето на малкия ePs, и в ъгълчетата играела искрица, прилична на малките песъчинки, полепнали по краката му. Гледал ePs и изпращал с възхита вече смаляващата се окръжност. Тя изчезнала ефирно, точно както се и появила. Това станало като ритуал, всеки ден по залезно време ePs отивал, потапял крака в морето, после притичвал по пясъка рисувайки окръжност със следите си и притихвал в очакване. И всеки път оставал след изчезването и на последната следа от неговата "приятелка", часове наред с разтегната усмивка...а нощем сънувал пак нея...ах ако само можел да я ДОКОСНЕ...да я докосне...а защо не... На следния ден ePs застанал по близо до морето, но в мига в който тя се появила и започнала да расте, той изтичал смутено на брега и отново се загледал...Не щеш ли окръжността спряла да расте и бавно, много бавно, тръгнала по посока на брега. ePs ококорил очи и после като притеглен с магнит тръгнал към плоскодънното море. Краката му били още мокри и песъчинките блещукали от отражението на плоскоземното слънце, Отпуснал се на повърхността на любимото море и не смеел да диша дори...а тя приближавала, бавно сякаш танцувайки по балетен паркет - невероятна, толкова истинска - не, не било сън, в това нашия малък приятел бил вече уверен...случвало му се най-хубавото нещо. Докоснал най-нежната линия, която бил виждал някога, завъртял се и нейния безкрайно гладък ръб се плъзнал по неговата страна. ePs не можел да повярва...плоскоземното време се изгубило...изгубило се, изгубил се ePs в този залезен момент...това била първата целувка на нашия ePs с прекрасната сфера, която от всичко най-обичала да усеща слънцето и докосването на вълните в нейния триизмерен свят...       A picture is the expression of an impression. If the beautiful were not in us, how would we ever recognize it?